07.11.
Впива корени здрави Дървото в Земята свещена,
после дълго мълчи и отпива от нейните истини...
Текват струйки живот по стъблото му, като във вени
и протяга то клони-ръце
към Небето ни чисто.
... Аз вървя и съзирам невидима спирка ей-там!
Приближавам се (сякаш БИЛО е преди!)... до Дървото.
И прокарвам по мъдрите бръчки трепереща длан...
После дълго мълчим...
А край нас - нещо пише Животът.
...Всички мънички знаци по пътя към Новия свят,
всички стъпки, които за малко встрани ни отвеждат...
Всички пратени ангели, дето край нас тихо бдят
и ни хранят с търпение, обич
и бяла Надежда.
Всяка клонка, листо, глътка въздух и ручейче бистро,
всеки поглед човешки с кодирано тайно послание...
Непролятата Твоя сълза - скъпоценно мънисто...
Всяко ново (дошло неслучайно)
за теб изпитание.
Колко тиха Любов във живота на всички ни има!
Стъпва бавно пред нас и под стъпките свои оставя
малки знаци... Докосват се в чистата й пелерина
(неслучайно), а Тя - разпределя ги...
и благославя.
И изгряват по пътя ни като лъчи пътеводни...
Точно... Както... Когато...
Ти ги виждаш, друг свива встрани.
Идва Новия свят. Осъзнат, съвършен и духовен.
Свят, във който от всяка частица Любов ще струи.
Павлина Соколова
07.11.2021 г. (Неделя) 11:20 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
