8.12.2019 г., 9:29

08.12.2019

613 5 3

С китарата припяваш си по слух,
бунтуваш се и тясно ти е в Рая.
Събуждаш даже Бога полуглух.
В"...небето с диаманти" и безкрая.

В нозете ти се вие Млечен път.
Дали там горе всички се обичат?
Така ли си представяше светът?
Следиш ли с поглед своето " Момиче"?

Парите не ни купиха любов
и Ливърпул задъхва се сред смога...
Върни се тук, когато си готов,
напук на времето, смъртта и Бога...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...