Patrizzia (Надежда Ангелова)
2048 18094
8.12.2019 г., 9:29 ч.

08.12.2019 

  Поезия » Друга
412 5 4

С китарата припяваш си по слух,
бунтуваш се и тясно ти е в Рая.
Събуждаш даже Бога полуглух.
В"...небето с диаманти" и безкрая.

В нозете ти се вие Млечен път.
Дали там горе всички се обичат?
Така ли си представяше светът?
Следиш ли с поглед своето " Момиче"?

Парите не ни купиха любов
и Ливърпул задъхва се сред смога...
Върни се тук, когато си готов,
напук на времето, смъртта и Бога...
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Джон е жив...В сърцата ни...
  • Хубав стих. Ленън го заслужава.
  • Ех че интересен стих. Много ми хареса.
  • "Заведи ме обратно до лодката", аз съм "момичето с калейдоскопски очи...", "заведи ме на мястото, което обичам.."... Ех...! Благодаря, Наде!
Предложения
: ??:??