17.09. - Денят на София
Някога в древността,
под Черни връх,
дом на мъглите,
град положил е снага
на Витоша в полите.
Оставила е историята
от далечните дни
разпилени от времето
ярки следи.
Едни от слънцето
огрети на открито,
други в земята
погребани на скрито
от древните траки.
Там, в гробищната мрак
на много светилища
е техният знак.
След тях римски
легиони пристигнали
и голяма крепост
тогава издигнали.
Сердика! Град
покрил се със слава
сред градовете големи
на имперската държава.
В топли извори,
от тях избрани,
построили римските
лечебни бани,
да лекуват тежко
ранени войни,
за удоволствие и разтуха
на римляни достойни.
Следват дни
на разруха и падение,
дни на въздигане,
на истинско възкресение.
Сред черния дим
от огъня на пожарите,
сред разрушените зидове
на крепостта и сградите,
от пепелта като Феникс
изправи се ти -
София, за по - щастливи,
благодатни дни,
за един живот
по - хубав и нов,
ти майко,
на Надежда, Вяра и Любов!
И днес,
на този ден,
с лик красив,
неузнаваем, променен,
горещото твое
сърце тупти
под Черни връх,
във Витошките поли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
