17.09. - Денят на София
Някога в древността,
под Черни връх,
дом на мъглите,
град положил е снага
на Витоша в полите.
Оставила е историята
от далечните дни
разпилени от времето
ярки следи.
Едни от слънцето
огрети на открито,
други в земята
погребани на скрито
от древните траки.
Там, в гробищната мрак
на много светилища
е техният знак.
След тях римски
легиони пристигнали
и голяма крепост
тогава издигнали.
Сердика! Град
покрил се със слава
сред градовете големи
на имперската държава.
В топли извори,
от тях избрани,
построили римските
лечебни бани,
да лекуват тежко
ранени войни,
за удоволствие и разтуха
на римляни достойни.
Следват дни
на разруха и падение,
дни на въздигане,
на истинско възкресение.
Сред черния дим
от огъня на пожарите,
сред разрушените зидове
на крепостта и сградите,
от пепелта като Феникс
изправи се ти -
София, за по - щастливи,
благодатни дни,
за един живот
по - хубав и нов,
ти майко,
на Надежда, Вяра и Любов!
И днес,
на този ден,
с лик красив,
неузнаваем, променен,
горещото твое
сърце тупти
под Черни връх,
във Витошките поли!
© Никола Яндов All rights reserved.
