2.Пристигане на Земята
2.Пристигане на Земята
(звездни мемоари)
Бе пролетна утрин когато Земята
там Слънцето бавно от Мрака извая-
и ми каза Жената: „Това е Звездата,
която все търсиш до днес из Безкрая...”
Прегърна ме нежно от страст обладана,
тогава усетих енергия скрита
от Големият взрив, във плътта ѝ останала
и разбрах, че се свърши с Голямото скитане...
... С шума на горите посрещна ни Вятъра,
цъфтяха подлуднали в розово праскови,
полята зелени искряха от макове,
с цветя непознати, но нежни и ласкави...
Земята ни грабна със властно привличане
и дом обеща ни от днес и нататък,
но за сметка на правото да се обичаме,
животът ни бурен макар, ще е кратък.
Така и от Вечност сами се отрекохме,
но избрахме в Любов да прекарваме дните си,
когато във вярност с Жената се врекохме,
а тя ми застла и постеля с косите си
и каза ми тръпна от страст и от нега:
„Люби ме, защото планетата трябва
със теб да населим сега и довека!...”
...И инстинкт, непознат до тогава, ни грабна...
А нямаше още: ни Бог, нито Дявол,
не беше греховна все още плътта ни,
самият аз даже не бях се надявал,
че тя във Страстта си и мен ще покани...
И нямаше още ни Рая, ни Ада-
живеехме в наше си, собствено Време,
лудувахме тръпни, божествено млади:
със всички желания осъществени...
... Уж бяхме еднакви, а толкоз различни,
но тя позволи ми да я позная
и научи ме страстно да я обичам...
... И дето тя стъпваше- там бе и Рая...
08.02.2015.
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
