Мислите ми
се носят на гърба
на хвърчило
над цветни поляни.
Почти достигам небето
и дъга понякога
ме пръска с лудостта си.
Летя над морета от какао
или пресичам ментова мъгла.
Вечер се завивам
с тюркоазен оптимизъм
и нощувам сама в себе си,
прегъната достатъчно
да се побера в уморена пантофка.
Добро утро -
усмихнат бекон с яйца
буди реалността
за въображението ми.
© Таня Атанасова Всички права запазени