2.11.2010 г., 20:47

20 капки дъжд

2.8K 0 32

Мислите ми

се носят на гърба

на хвърчило

над цветни поляни.

Почти достигам небето

и дъга понякога

ме пръска с лудостта си.

Летя над морета от какао

или пресичам ментова мъгла.

Вечер се завивам

с тюркоазен оптимизъм

и нощувам сама в себе си,

прегъната достатъчно

да се побера в уморена пантофка.

Добро утро -

усмихнат бекон с яйца

буди реалността

за въображението ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...