4.05.2017 г., 17:40

21 ГРАМА

502 1 1

Понякога е свита, до просторност.
С треперещи стени, но под стабилен.
С вибрации от минаващите хора,
беззвучност от мелодии стаила.

 

Прозрачна в плътността на чувствата,
загръщащи с гранитната си нежност 
сърцевината ѝ – таяща спусъка
на ледения жупел от копнежи.

 

С раздран килим, съшиван и на кръпки, 
извезан всъщност е с конци от спомени
в картини, с дирята на всички стъпки –
кои отминали, кои превърнали се в корени.

 

С отворена врата за свят залостен.
С градина розово-трънлива, с аромат
приканващ онзи дълго чакан гостенин
през прага да премине към дома.

 

И още има, пълен лабиринт. 
Една душа е, друго нямам да предложа.
Привидно лека е – грама двайсет и един.
Ако не ти тежи, светът ще е възможен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

27/05/2015

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....