30.05.2009 г., 7:40 ч.

* * * 

  Поезия
686 0 0

Там, където живея аз,

няма ден, няма час,

няма убийство, няма власт.

Там цари една илюзия без страст.

Илюзия, в която

ти отнасяш се, забравяш дните,

забравяш себе си дори.

Илюзия, в която

пространството отнема ти духа,

изведнъж препъваш се в нещо,

удряш си главата,

отваряш свойте очи

и виждаш живота на свойте съдбини.

 

 

 

 

© Мариана Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??