Там, където живея аз,
няма ден, няма час,
няма убийство, няма власт.
Там цари една илюзия без страст.
Илюзия, в която
ти отнасяш се, забравяш дните,
забравяш себе си дори.
Илюзия, в която
пространството отнема ти духа,
изведнъж препъваш се в нещо,
удряш си главата,
отваряш свойте очи
и виждаш живота на свойте съдбини.
© Мариана Тодорова Всички права запазени