ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
12.11.2009 г., 13:50 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
614 0 10

                                                                               На мама, която никога не ще забравя.

 

Под плачеща върба една скамейка,

а срещу нея - паметната плоча.

Пълзят в небето облаци-жалейки

и над балкана крепове проточват.

Студено е и бръснещ вятър духа,

мете алеите, смълчаните гробове.

От мен на метри скърца круша суха,

припяващо със глас полувековен.

А срещу мен е мама, на портрета,

с очите тъмни като две маслини.

Уж дните някак инвалидно кретат,

а отлетяха толкова години...

Свещица палвам и преливам вино,

суетно скубя сухите треви.

Пред мрамора заставам някак чинно,

а нещо в мен болезнено ечи.

А нещо вътре гложди като рана,

а нещо тъжно вие като саз.

Гласът ти чувам: "Моята Диана..."

Все твоя, мамо, бях до сетен час.

И ще остана твоя, но те няма вече,

а тъй те искам, сенчице грижовна!

Тринайсет нощи молих Бог далече

да не потегляш във нощта съдбовна.

А три години после се надявах

на възкресение, на милостиво чудо,

надеждите ми бавно излиняха,

додето осъзная, че е лудост...

На благост и на мъдрост пребогата,

затуй в съня ми идваш все във бяло...

Сбогувам се. Свещицата в земята

вече напълно беше догоряла.

 

                                                                              Диана  Загора

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??