5.01.2019 г., 18:27

...

537 0 0

Още малко и ще се кротна.

Цяла вечност се надиграваме.

Като котката с мишката,

душата е в роля палава.

Моля се „остави ме на мира“,

тя не спира и все опява.

Нямам бял ден, каква орисия -

враг № 1 е отявлен.

Стихът ми приглася, и той е с нея,

идва и без да го искам искам.

Дали е делник или неделя,

сгушват се и шептят на шията ми.

Имам ли избор да ги напъдя,

да ги накажа на колене.

Вдигнала съм ръце и от двамата,

брат и сестра ли са или врагове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...