Още малко и ще се кротна.
Цяла вечност се надиграваме.
Като котката с мишката,
душата е в роля палава.
Моля се „остави ме на мира“,
тя не спира и все опява.
Нямам бял ден, каква орисия -
враг № 1 е отявлен.
Стихът ми приглася, и той е с нея,
идва и без да го искам искам.
Дали е делник или неделя,
сгушват се и шептят на шията ми. ...