Още малко и ще се кротна.

Цяла вечност се надиграваме.

Като котката с мишката,

душата е в роля палава.

Моля се „остави ме на мира“,

тя не спира и все опява.

Нямам бял ден, каква орисия -

враг № 1 е отявлен.

Стихът ми приглася, и той е с нея,

идва и без да го искам искам.

Дали е делник или неделя,

сгушват се и шептят на шията ми.

Имам ли избор да ги напъдя,

да ги накажа на колене.

Вдигнала съм ръце и от двамата,

брат и сестра ли са или врагове.