40
Преди много, много лета,
(всъщност
преди четиридесет години)
си намерих далечна планета.
Най-далечната си избрах,
до която можех да стигна.
И любопитна, невидима,
от Онази планета избрана,
наблюдавах Земята
и чувах...
камбани.
Толкова много камбани -
барабани в човешкия хор,
в светлина и любов, и страх,
и дрънчене, и тимпани и смях,
и жонглиране и лъжи, и прах...
а сред тях -
моята музика, акапела...
тихо тактуване... соло...
Чувах я в себе си само
и съвсем нямаше никакво значение
нито най-горе, нито най-долу.
Бях на другата планета...
Онази.
И незабелязано
от моя кивот отпивах -
жадно, ненаситно и тайно,
кръстосаните цветове на живота,
като ангели, когато гледат
не разсеяно и не безпристрастно,
скрити в своята несподеленост.
Преди четиридесет лета
нямах небе,
защото нямаше граници,
нито мълнии,
нито лазур и море,
нито бели ята.
Бе само игра -
загубвах се и се намирах,
и пак... и всеки път...
и винаги беше безкрайност,
защото съществуваше
единствено само мой свят,
и беше само моята жажда,
по-силна от цялата същност.
Аз бях моята крайност
в тектоничната си природа.
Значенията ми посивяваха
и преливаха в неизменното бяло.
Единствено беше най-важна
моята абсолютна цялост.
И свободата,
стаена в затвора ми, само мой,
където
изконно-сакрална се пресъздавах,
като в майчината утроба,
и както живите през вековете.
Преди четиридесет години
на Онази далечна планета
бях харизмата
и светлината,
и на Всемира всичкото топло.
И не съществуваше преизподнята.
Бях точно толкова цяла,
колкото „АЗ”.
Ни повече, нито по-малко.
И кой да ти чуе тогава
онова почукване по вратата ми -
на вековете гневният екот:
Ни по-малко,
ни повече!!!
и оо... а ооо...
... и оо... е еее...
...
Сега...
си имам небе.
И съм „просто човек”.
© Елена Гоцева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, Веси, Таня, Даниела, Иван, Ангел!
Сърдечно!
Към Ангел - не, не си приличаме с нея, тя е талантлива с висша поезия... аз съм само себе си...
Благодаря ти за комплимента!
-
Ама сте си лика и прелика с 727/Селена/ все едно чета един и същи човек!Не в лошия смисъл .Защото и нея много я харесвам.Поздрави от сърце!!!
-
...И съм "просто човек".
И съм муза крилата.
Па макар от далеч
на планетата свята,
аз долитам до вас
като зов на пулсара -
от Венера и Марс
на сеанс разговарям. -
Дълбочинно философско и красиво!
-
Прекрасно е!
Потопих се в стиха, преминах по пътеките и сдигнах до Онази планета!
Прегръдка! -
Поздравления и от мен!
-
Благодаря от сърце!!!
-
това ти стига, Ена...
да си човек и да имаш небе...
малцина са като тебе!!!
поздравления! -
ИЗКУСТВО!!ПОЕЗИЯ!!МАГИЯ!!ЖИВОТ!!КРАСОТА!!ТВОРЧЕСТВО!!ОБИЧ!!СВОБОДА!!Преживях цялото това чудо!!Отведе ме в един безумно вълшебен, красив, луд, просто великолепен, приказен свят!!Накара ме да съм щастлива, че съм тук, за да усещам цялата тази красота!!Ето това е изкуство!!Това е талант!!Това е поезия!!Ти си страхотна душа, един прекрасен свят!!Поздравления!!!!! Наистина огромни поздравления и си остани винаги на тази планета!! БРАВО!! Впечатли ме!!
-
Хареса ми това пълноводие.
Поздрави! -
красиво в своята уникалност стихотворение..
и много мъдро, бъди щастлива, Ена.. -
Благодаря ви, приятели!
-
Много силен и мъдър стих, справедлива присъда
на несъвършената ни човешка природа, актуално
послание, което ни провокира никога да не
забравяме, че всичко свършва в метър на два,
и затова трябва винаги да бъдем верни на
човешкото в себе си... ПОЗДРАВИ! -
Благодаря ти Петър!
Благодаря на всички прочели!
ПП Къде ми замина двойката
Искам си я обратно -
Пленяваща планета., докосна ме! Може би всеки е открил по един такъв свят и той рано или късно изчезва, а аз все още не искам моят свят да изчезне и няма защото още го искам!
-
Lolita09 (Арелия Елитиева): 15-06-2014г. 22:48
geridi (Гергана Димитрова): моят коментар явно не е бил правилно разбрах от теб, той не е негативно зареден, имам предвид, че щом е намерила едно хубаво място да беше си останала там... може би нещо като метафора и не слушал чалга, а рок! /не обиждай/
Ха ха ха
Арелия, много позитивен коментар за мен, особено съчетан с двойката
И изобщо не прави опити да убеждаваш хората, че не са разбрали правилно. Самият цитат с това "пожелание" е съвсем недвусмислен!
От цитата не става ясно какво е мястото, хубаво или не...
И обяснението ти "увисва"...
Както и да е, клетвите се връщат като бумеранг... само се питам с какво заслужих... не се познаваме, поне аз не се сещам да се познаваме и да съм ти навредила с нещо...
И нека спрем този спам... ако има нещо за изясняване - на лична.
Благодаря за разбирането!
ПП " geridi (Гергана Димитрова): 15-06-2014г. 22:58
Добре. Отстрани звучи все едно чумосваш Ена, заради това, че е посмяла да защити един псуващ мъж."
Гери, причината, струва ми се, не е тази... прекалено дребна е, за да бъда "чумосвана" от Арелия...
А ако Арелия има достойнство, ще се изясни с мен на лична, а не по този начин. Поне да каже причината... ще я разбера и ще й обясня. Аз лично не виждам причина... и затова се втрещих -
geridi (Гергана Димитрова): моят коментар явно не е бил правилно разбрах от теб, той не е негативно зареден, имам предвид, че щом е намерила едно хубаво място да беше си останала там... може би нещо като метафора и не слушал чалга, а рок! /не обиждай/
-
Стряскаща хармония и красота които произтичат от най-прости аксиоми.Кой би могъл да гледа тази небесна феерия сам?ВЕЛИКОЛЕПНИ СТИХОВЕ!!!
-
Гери, вече не се впечатлявам от спама, животът е достатъчен спам... за съжаление.
Тук намирахме, а аз все още намирам за себе си, едно оазисче, в което да се чувстваме себе си... -
Така е, Гери...
Ето за това става дума... Арелия е дошла в сайта не защото иска да сподели откровение... а за да си хвърли агресията... а нито ме знае, нито ме познава... съвсем удобно...
Преди не беше така, имаше го усещането за точната и правилната среда за изява...
Сякаш хората останаха само по агресия... дори и без инстинкти...
Оголване на ценностната система до край... -
Lolita09 (Арелия Елитиева): 14-06-2014г. 22:34
"
Преди много, много лета,
(всъщност
преди четиридесет години)
си намерих далечна планета."
Да беше си останала там!"
==================================
Арелия, тая клетва нещо...
Не харесваш стихото - добре, и двойката я приемам... ама да ме кълнеш!?
Появяваш се в сайта и аз съм първата, която коментираш... и проклинаш.
ЗАЩО?
И ЗАЩО ТУК? -
"
Преди много, много лета,
(всъщност
преди четиридесет години)
си намерих далечна планета."
Да беше си останала там! -
Преди четиридесет или сега - туй е въпросът.
Аз лично харесвам и двете.
Поздрави! -
Благодаря ти, Жу!
Така е... преди 40 години бях на 19... навлизах в един нов свят на възрастни... с широко отворени очи... и предпазливо... защото този свят не прощава никому, ако не го откриват със сърцето и душата... и пак с тях не го преоткриват отново и отново... и след 40 години този свят става и наш... а ние сме шлифовани диаманти
Или просто хора... най-обикновени, помъдрели, уморени... и все пак цели и самите себе си...
Или - как се стига от 19 години до 59
За по-нататък ще му мислим после, има време... -
На която и планета да се намираш, ще бъдеш цяла щом си себе си...такава- уникална и по своему неповторима...Ена! Хубав стих!
-
Благодаря ти, Северина! Радваш ме много!
Експериментирам... -
хммм...много интересно...абе МНОГО! Хареса ми, Ена, много ми хареса! Това ти е, може би, най-хубавото до сега
-
Благодаря ви, Младен, Миночка, Тото, Боряна, Латинка, Лина!!!
Благодаря, че ми гостувахте!
Сърдечно!!! -
избираме сами небе, което стъпките ни да притиска и с всяко "да" и "не" живеем ... до поискване
Поздравявам те, Ена, за разкошния стих. -
Има Далечна и красива планета, Ена! Вярвай!
Хубав вечер! -
Много точно си описала Онази планета преди 40-та годишнина,сега наистина си на друга,по-мъдра и по осъзната.Хареса ми!
-
Страхът да не нарушим цялостта си изгражда около нас затвор, а свободата остава на Онази - далечна планета, която описваш в толкова импониращото ми твое стихотворение, Ена!
Поздравление за написаното!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Струва ми се, че коментарите Ви като цяло могат да подишат в някакъв поетичен кръговрат.Така метафорично пказах!АЗ
Глупости съм написал, глупости!Сега прочетох и бях там.Това е твоята стълба.Прости поета безжалостно вгледан в егото си!Красив и толкова истински път... Джак