19.02.2019 г., 8:43 ч.

... 

  Поезия » Философска
393 0 3

Скок в бездната за изкупление.

Дъното е тиня и разпад.

Счупени мостове и съмнения.

Рани от ейдетика и мрак.

Тънък вододел към светлината,

паяче, накуцващо в зиг-заг.

Мрежа от предателства и знаци,

сляпо да обичаш даже враг.

Никой нищичко не ти е обещавал

Пътят изначално е ронлив.

Себе си отново сътворявай.

Влъхвите ще видят, че си жив.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??