***
350
0
0
зъбите ми зъзнат
от позлата,
а дрехите ми падат
- имам липси в заплата,
зъбите са моят чар
неподправен и светъл,
да осветяваш е дар
зъболекар ми е рекъл,
макар и външно гол
крушки като мене бол.
(стихотворението се появи в импровизацията върху думата - зъболекар.)
01.04.2019 г.
Рашко Иванов Марков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рашко Иванов Марков Всички права запазени
