Jul 25, 2019, 11:12 PM

*** 

  Poetry
143 0 0

зъбите ми зъзнат

от позлата,

а дрехите ми падат

- имам липси в заплата,

зъбите са моят чар

неподправен и светъл,

да осветяваш е дар

зъболекар ми е рекъл,

макар и външно гол

крушки като мене бол.

 

(стихотворението се появи в импровизацията върху думата - зъболекар.)

 

01.04.2019 г.

Рашко Иванов Марков 

© Рашко Иванов Марков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??