* * *
Когато думата боли,
когато странен е светът.
Тогава ти се помоли
да чуеш как нежен и е гласът.
Винаги ще има утре,
винаги ще те чака там, зад ъгъла.
Понякога ще те боли там вътре,
ще си мислиш, че си пак за пъкъла.
Като сам насред пустиня,
проклет сам да бродиш вечно.
Търсейки своята богиня,
мечтаеш щастие далечно.
Името ми пише на късче от хартия,
забравено от всички и от всеки.
Името ти пише на късче от хартия,
скрито от мен нейде там, вовеки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Петров Всички права запазени
