May 11, 2008, 7:56 AM

* * * 

  Poetry » Other
1048 0 3

Когато думата боли,
когато странен е светът.
Тогава ти се помоли
да чуеш как нежен и е гласът.


Винаги ще има утре,
винаги ще те чака там, зад ъгъла.
Понякога ще те боли там вътре,
ще си мислиш, че си пак за пъкъла.

Като сам насред пустиня,
проклет сам да бродиш вечно.
Търсейки своята богиня,
мечтаеш щастие далечно.

Името ми пише на късче от хартия,
забравено от всички и от всеки.
Името ти пише на късче от хартия,
скрито от мен нейде там, вовеки.



© Христо Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е,много въздействащо-побиха ме тръпки!
  • страхотно е...поздрав
  • много ми харесва... да знаеш, че винаги ще има кой да те чака е прекрасно... човек, който да те обича и да запази "Името ти пише на късче от хартия,
    скрито от мен нейде там, вовеки." поздрави
Random works
: ??:??