28.05.2010 г., 7:51

* * *

870 0 1

 

„Когато тръгнеш нявга за Итака –

моли се пътят ти да е далечен”

К. Кавафис

 

 

И все вървиш към своята Итака...

Създаваш си и лестригони, и циклопи.

Докато някой ден в сърцето не изтрака

един бодлив нахален спомен

и в седефената длан на изгрева се срути

с нечуван грохот битието,

а ваяните със любов минути

засветят с мрачна безполезност...

Шумните и весели пристанища

са само фарове с очи на гларуси.

И питаш се: дали си струва

пътят до Итака

и строшените крила,

и кървавото падане...

Ала не стигнал –

все ще те преследва жаждата,

ще те разпъват грапави съмнения...

И ще чоплиш люспите на мрака:

какво си дал и колко не си взел...

 

Но някой ден – сред път, внезапно –

уморен (щастлив!) – ще разбереш:

че пътят е благословен, а пък Итака

е нечие потръпнало за теб сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...