May 28, 2010, 7:51 AM

* * * 

  Poetry » Civilian
698 0 1

 

„Когато тръгнеш нявга за Итака –

моли се пътят ти да е далечен”

К. Кавафис

 

 

И все вървиш към своята Итака...

Създаваш си и лестригони, и циклопи.

Докато някой ден в сърцето не изтрака

един бодлив нахален спомен

и в седефената длан на изгрева се срути

с нечуван грохот битието,

а ваяните със любов минути

засветят с мрачна безполезност...

Шумните и весели пристанища

са само фарове с очи на гларуси.

И питаш се: дали си струва

пътят до Итака

и строшените крила,

и кървавото падане...

Ала не стигнал –

все ще те преследва жаждата,

ще те разпъват грапави съмнения...

И ще чоплиш люспите на мрака:

какво си дал и колко не си взел...

 

Но някой ден – сред път, внезапно –

уморен (щастлив!) – ще разбереш:

че пътят е благословен, а пък Итака

е нечие потръпнало за теб сърце...

© Ели Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??