„Когато тръгнеш нявга за Итака –
моли се пътят ти да е далечен”
К. Кавафис
И все вървиш към своята Итака...
Създаваш си и лестригони, и циклопи.
Докато някой ден в сърцето не изтрака
един бодлив нахален спомен
и в седефената длан на изгрева се срути
с нечуван грохот битието,
а ваяните със любов минути
засветят с мрачна безполезност...
Шумните и весели пристанища
са само фарове с очи на гларуси.
И питаш се: дали си струва
пътят до Итака
и строшените крила,
и кървавото падане...
Ала не стигнал –
все ще те преследва жаждата,
ще те разпъват грапави съмнения...
И ще чоплиш люспите на мрака:
какво си дал и колко не си взел...
Но някой ден – сред път, внезапно –
уморен (щастлив!) – ще разбереш:
че пътят е благословен, а пък Итака
е нечие потръпнало за теб сърце...
© Ели Симеонова All rights reserved.