* * *
Есента ръси злато край мен -
мек килим от листа пожълтели,
резен слънце, с любов напоен
в октомврийската късна неделя.
И не мисля за нищо, освен
колко хубав и прост е животът-
да отваряш очи всеки ден
и да дишаш, да дишаш с охота.
Есента носи лека тъга,
сякаш нещо от мен си отива,
но очите ми виждат дъга
и през облаци мрачни и сиви.
Есента ми помахва с листа,
аз й вярвам и тръгвам след нея.
Време, чувства, мечти не пестя,
а живея, живея, живея.
Нина Сариева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
