ninasar (Nina Sarieva)
251 1999
21.10.2024 г., 7:29 ч.

* * * 

  Поезия » Философска, Друга
102 2 10

Есента ръси злато край мен -

мек килим от листа пожълтели, 

резен слънце, с любов напоен 

в октомврийската късна неделя. 

 

И не мисля за нищо, освен 

колко хубав и прост е животът-

да отваряш очи всеки ден 

и да дишаш, да дишаш с охота. 

 

Есента носи лека тъга, 

сякаш нещо от мен си отива, 

но очите ми виждат дъга 

и през облаци мрачни и сиви. 

 

Есента ми помахва с листа, 

аз й вярвам и тръгвам след нея. 

Време, чувства, мечти не пестя, 

а живея, живея, живея. 

 

Нина Сариева 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??