Oct 21, 2024, 7:29 AM

* * * 

  Poetry » Phylosophy, Other
401 3 12
Есента ръси злато край мен -
мек килим от листа пожълтели,
резен слънце, с любов напоен
в октомврийската късна неделя.
И не мисля за нищо, освен
колко хубав и прост е животът-
да отваряш очи всеки ден
и да дишаш, да дишаш с охота.
Есента носи лека тъга,
сякаш нещо от мен си отива,
но очите ми виждат дъга
и през облаци мрачни и сиви. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Random works
: ??:??