18.04.2021 г., 13:51 ч.

**** 

  Поезия
541 4 13

Все повече ми се мълчи
и все по-често ми се слуша.
Потъва ми се... Във очи,
в които не вирее суша.
Лицето ми погалва хлад -
предвесник на дъжда навярно.
Знам, всичко тук е кръговрат
и затова съм благодарна.
Дори за онзи хълм скалист, 
от който падах твърде често. 
(Сега е преговорен лист
от дневника на битието)
Сега все повече мълча 
и най-добрите ми приятели 
нямат човешки имена,
а страници... И тишината ми
рисува истини в нощта
успокояващо дъждовна...
Потъва ми се... Във душа
на моята себеподобна.

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??