****

18.04.2021 г., 13:51 ч.

Поезия

729 4 13

Все повече ми се мълчи
и все по-често ми се слуша.
Потъва ми се... Във очи,
в които не вирее суша.
Лицето ми погалва хлад -
предвесник на дъжда навярно.
Знам, всичко тук е кръговрат
и затова съм благодарна.
Дори за онзи хълм скалист,
от който падах твърде често.
(Сега е преговорен лист
от дневника на битието) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

****

Искате да прочетете повече?

Предложения