* * *
Написаха в очите ми тъга,
но слънцето, със нежност, я изтри.
Лъчите му прегърнаха дъга
и върнаха ме в сините ми дни.
Морето се разля от удоволствие,
вълните му ми дадоха мечти,
орелът пък отстъпваше крилата си,
че мои да бъдат всички висини.
Изкъпах се в росата утринна,
заплетох в плитки весели зори,
за да съм пак момичето, което
в съня усмихва се дори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неличка Всички права запазени
Браво
