Написаха в очите ми тъга,
но слънцето, със нежност, я изтри.
Лъчите му прегърнаха дъга
и върнаха ме в сините ми дни.
Морето се разля от удоволствие,
вълните му ми дадоха мечти,
орелът пък отстъпваше крилата си,
че мои да бъдат всички висини.
Изкъпах се в росата утринна,
заплетох в плитки весели зори,
за да съм пак момичето, което
в съня усмихва се дори.
© Неличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво