Apr 28, 2012, 12:55 AM

* * *

  Poetry
1.2K 0 3

Написаха в очите ми тъга,
но слънцето, със нежност, я изтри.
Лъчите му прегърнаха дъга
и върнаха ме в сините ми дни.

Морето се разля от удоволствие,
вълните му ми дадоха мечти,
орелът пък отстъпваше крилата си,
че мои да бъдат всички висини.

Изкъпах се в росата утринна,
заплетох в плитки весели зори,
за да съм пак момичето, което

в съня усмихва се дори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...