7.12.2009 г., 1:25 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
505 0 2

... душите се разминаха във времето.

Пустинята свикна с безцветността

и забрави за дъжда.

Копнежът се разпръсна на малки песъчинки.

Една мечта изплуваше в безветрието.

Последен дъх не й достигна.

Притихна, а после замря.

На капки изтича болката.

Забравена прегръдка се лута из мъглата.

Спомен.

© Долорес Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??