Dec 7, 2009, 1:25 AM

* * * 

  Poetry » Other
502 0 2

... душите се разминаха във времето.

Пустинята свикна с безцветността

и забрави за дъжда.

Копнежът се разпръсна на малки песъчинки.

Една мечта изплуваше в безветрието.

Последен дъх не й достигна.

Притихна, а после замря.

На капки изтича болката.

Забравена прегръдка се лута из мъглата.

Спомен.

© Долорес All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??