... душите се разминаха във времето.
Пустинята свикна с безцветността
и забрави за дъжда.
Копнежът се разпръсна на малки песъчинки.
Една мечта изплуваше в безветрието.
Последен дъх не й достигна.
Притихна, а после замря.
На капки изтича болката.
Забравена прегръдка се лута из мъглата.
Спомен.
© Долорес All rights reserved.