21.03.2012 г., 11:50  

* * *

954 0 1

Тук не е моето място!
Мигар сгрешихте моята яма?
Да се бърка е твърде лесно, просто.
Да ви ориентирам? Аз компас, а вий скромна дама.

Моето не бе прищевка, а мечта, желание.
Умеех да пробивам стоманени талази. 
Моето умение не бе, ни, божие дарение...
Зарад вашите грешки, сега пак моето "Аз" лази. 

И сега, тъй, питам теб - проклет приятелю,
да искам ли възмездие?
Нима, мислиш, ще избера война, вместо мир?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияние Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Втора строфа трети ред - не разбрах смисъла. Иначе със сигурност има нужда от някаква редакция.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...