23.04.2020 г., 8:15  

Още сме живи

687 0 1

Ние още сме живи, за здрви - не знам,

и на времето дишаме лютия дъх.

Изтъкани от нерви, с прегорял вече плам,

покореното хълмче записваме - връх.

 

Ние още сме тук, докога ли - не знам,

напористите млади ни туриха кръста.

Поколенската битка от Рая насам

взема жертви - жътварка чевръста.

 

Ние още сме тук и защо ли, не знам,

сме се вкопчили здраво в живота.

И вървим все натам, все натам

къмто нашата малка Голгота.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...