Ние още сме живи, за здрви - не знам,
и на времето дишаме лютия дъх.
Изтъкани от нерви, с прегорял вече плам,
покореното хълмче записваме - връх.
Ние още сме тук, докога ли - не знам,
напористите млади ни туриха кръста.
Поколенската битка от Рая насам
взема жертви - жътварка чевръста.
Ние още сме тук и защо ли, не знам,
сме се вкопчили здраво в живота.
И вървим все натам, все натам
къмто нашата малка Голгота.
© Хари Спасов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
