Ние още сме живи, за здрви - не знам,
и на времето дишаме лютия дъх.
Изтъкани от нерви, с прегорял вече плам,
покореното хълмче записваме - връх.
Ние още сме тук, докога ли - не знам,
напористите млади ни туриха кръста.
Поколенската битка от Рая насам
взема жертви - жътварка чевръста.
Ние още сме тук и защо ли, не знам,
сме се вкопчили здраво в живота.
И вървим все натам, все натам
къмто нашата малка Голгота.
© Хари Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
