Аз не съм като всички жени.
Може би съм от тебе измислена...
Аз съм шепот във тихи гори.
Аз съм ромон в поточето бистро.
Аз съм вятърът в твойте коси.
Аз съм слънце и тихата песен.
Аз съм бурята в мрачните дни
и виелица в зимните вечери.
Но пази ме каквато аз съм
и внимавай, че бързо се стапям -
като феята в сладкия сън,
ако с обич не ме приласкаеш.
© Таня Симеонова Всички права запазени