8.01.2014 г., 13:27

........

1.1K 1 3

Аз не съм като всички жени.

Може би съм от тебе измислена...

Аз съм шепот във тихи гори.

Аз съм ромон в поточето бистро.

 

Аз съм вятърът в твойте коси.

Аз съм слънце и тихата песен.

Аз съм бурята в мрачните дни

и виелица в зимните вечери.

 

Но пази ме каквато аз съм

и внимавай, че бързо се стапям -

като феята в сладкия сън,

ако с обич не ме приласкаеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...