Аз не съм като всички жени.
Може би съм от тебе измислена...
Аз съм шепот във тихи гори.
Аз съм ромон в поточето бистро.
Аз съм вятърът в твойте коси.
Аз съм слънце и тихата песен.
Аз съм бурята в мрачните дни
и виелица в зимните вечери.
Но пази ме каквато аз съм
и внимавай, че бързо се стапям -
като феята в сладкия сън,
ако с обич не ме приласкаеш.
© Таня Симеонова All rights reserved.
Има много нежност в стиховете ти и повечето се четат леко. Успех!imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
