Аз не съм като всички жени.
Може би съм от тебе измислена...
Аз съм шепот във тихи гори.
Аз съм ромон в поточето бистро.
Аз съм вятърът в твойте коси.
Аз съм слънце и тихата песен.
Аз съм бурята в мрачните дни
и виелица в зимните вечери.
Но пази ме каквато аз съм
и внимавай, че бързо се стапям -
като феята в сладкия сън,
ако с обич не ме приласкаеш.
© Таня Симеонова All rights reserved.
Има много нежност в стиховете ти и повечето се четат леко. Успех!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
