* * *
* * *
Уж е празнота, а... ме изпълва.
Стиска ме за гърлото, боли ме...
Чувство ли е да се чувстваш мъртъв?
Да не помниш даже своето име?
Ужким грее слънцето навън,
а от студ душата ми се свива...
Иска ми се да е просто сън
и да се събудя пак щастлива.
Иска ми се да е като приказка,
във която всичко се подрежда...
Само празнотата тук е истинска
и от всеки ъгъл ме поглежда.
В болката си... пак ще съм сама.
Вече знам цената на сълзите.
Искам да убия любовта!
Както тя погуби ми мечтите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
