* * *
* * *
Уж е празнота, а... ме изпълва.
Стиска ме за гърлото, боли ме...
Чувство ли е да се чувстваш мъртъв?
Да не помниш даже своето име?
Ужким грее слънцето навън,
а от студ душата ми се свива...
Иска ми се да е просто сън
и да се събудя пак щастлива.
Иска ми се да е като приказка,
във която всичко се подрежда...
Само празнотата тук е истинска
и от всеки ъгъл ме поглежда.
В болката си... пак ще съм сама.
Вече знам цената на сълзите.
Искам да убия любовта!
Както тя погуби ми мечтите...
© Павлина Соколова All rights reserved.
