19.05.2011 г., 7:38

* * *

804 0 0

В чакалнята на твоето сърце


В чакалнята на твоето сърце
седя и чакам от години,
а ти летиш с фалшиви ветрове
и все не стигаш небесата сини.

До мен приседнала е Любовта
с целувки, с ласки  във ръце,
лицето ù излъчва доброта
и в силна обич времето расте.

Седим и чакаме реда...
Кога ли тръпката при нас ще спре?
Кога ли ще отвориш тежката врата
да влезем в твоето сърце...


18.05.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...