В чакалнята на твоето сърце
В чакалнята на твоето сърце
седя и чакам от години,
а ти летиш с фалшиви ветрове
и все не стигаш небесата сини.
До мен приседнала е Любовта
с целувки, с ласки във ръце,
лицето ù излъчва доброта
и в силна обич времето расте.
Седим и чакаме реда...
Кога ли тръпката при нас ще спре?
Кога ли ще отвориш тежката врата
да влезем в твоето сърце...
18.05.2011г.
© Лидия Сиркавара Всички права запазени