***

11.03.2010 г., 22:58 ч.

Поезия » Друга

607 0 1

Аз пак съм сама в дома опустял -

тежка врата от света ме отделя,

нощният мрак над града натежал

ме притиска под черна постеля.

Да крещя и да плача желая сега,

но нещо отвътре ме стяга, души ме.

Усещам как в мен се вселява тъга,

долавя слуха ми неказано име.

Аз съм сама, а нощта е безкрайна

и няма огнище да стопли кръвта.

Отива си с времето радост нетрайна,

за мене остава едничка скръбта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.