***

Mar 11, 2010, 10:58 PM

Poetry » Other

584 0 1

Аз пак съм сама в дома опустял -

тежка врата от света ме отделя,

нощният мрак над града натежал

ме притиска под черна постеля.

Да крещя и да плача желая сега,

но нещо отвътре ме стяга, души ме.

Усещам как в мен се вселява тъга,

долавя слуха ми неказано име.

Аз съм сама, а нощта е безкрайна

и няма огнище да стопли кръвта.

Отива си с времето радост нетрайна,

за мене остава едничка скръбта.

Please sign in with your account so you can comment and vote.