Niveana (Емилия Николова)
42 167
14.03.2010 г., 11:53 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
597 0 4

Отведи ме, Любов, не те питам къде
и бъди ми доживотна присъда.
Все от теб безизходно някой друг ме краде,
твоя пленница искам да бъда.

И бъди ми подслон, и небе ми бъди,
изгори ме на твоята клада -
бяхме слели във нас и земя, и звезди...
Този миг кой сега го открадна?

Не те питам, Любов, не те питам къде,
не те питам кога и доколко...
само дай ми дори да са книжни криле,
но не ми причинявай болка.

© Емилия Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??