* * *
Отведи ме, Любов, не те питам къде
и бъди ми доживотна присъда.
Все от теб безизходно някой друг ме краде,
твоя пленница искам да бъда.
И бъди ми подслон, и небе ми бъди,
изгори ме на твоята клада -
бяхме слели във нас и земя, и звезди...
Този миг кой сега го открадна?
Не те питам, Любов, не те питам къде,
не те питам кога и доколко...
само дай ми дори да са книжни криле,
но не ми причинявай болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
