8.03.2019 г., 23:44 ч.
8 март
8 МАРТ
Един ден, в който
можем спокойно да се престорим,
че се поддаваме на илюзията за равенство,
а защо не и за превъзходство,
само заради това,
че имаме гърди, вагина и
единствени
сме способни да даваме живот.
И всички ежедневни дреболии,
които ни приземяват неизменно
от полета на духа ни
с болезнено аварийно кацане
до ръба на общоприетото робство,
са толкова разумно логични
и безспорно отговарящи на представите
Ви,
че не ни остава нищо друго
освен да
обичаме.
Без представи.
И това ни стига.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубава поема. Харесва ми идеята за 8-ми Март. Възникнал е в Америка като протест на жените и за символ на движение за придобиване на равни права, които дотогава са нямали. Жалко, че това сега се забравя и празникът се е променил, като че ли, в нещо друго. Вместо да е символ за правата на жените и равенството им в обществото с мъжете за всеки ден от годината, той се е превърнал в празник на женствеността. Предполагам в това да се празнува женствеността няма нищо лошо, но по-полезно би било примерно този празник да беше използван в България от феминистки групи за нещо полезно - например да мине под надслов: "Против Домашното насилие". Това обаче са си някакви мои размисли.
-
Мъдра си, Наде!
-
Днес все още трябва да се доказваме за всичко, но имаме един ден илюзия, в който се преструваме, че това не се налага. Да, Маргарита, хора сме. Всички. Уж.
-
Това, само за един ден ли е? Аз често забравям, че съм жена,защото това за мен е подробност.Аз съм човек! Живея като Човек, търся и общувам с човеци! Полът не ми е важен. Но, на този ден получавам внимание, подаръци... Има акцент. И се сещам. Да бе! Верно, че и аз съм жена!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря Ви, че прочетохте!