~*~*~
Завивам дните си
с мечтани разстояния,
а в нощите си още диря
пътищата в тях.
Но черни гарвани
с нe-вяра любят се в
мечтите ми,
кълват надеждите ми -
малките си хранят с тях.
Кои са те?
Защо гнездят в душата ми?
Нали по залез ги удавих
във зората?!
Защо са тук? И с човки
късат светлината ми - така
копнежно я тъках от мрака!
Защо поръбват дните ми
със стара болка?!
Защо и нишката ни с теб
е тъжно-тънка?!
Кацат и я късат.
Отново!
Нима не си повярвахме?!
Достатъчно?
Всичко е в ръцете на човек и всичко му се изплъзва изпод носа
единствено и само от Страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Истинска Всички права запазени
