Sep 7, 2008, 8:26 PM

~*~*~ 

  Poetry
604 0 3

Завивам дните си

с мечтани разстояния,

а в нощите си още диря

пътищата в тях.

Но черни гарвани

с нe-вяра любят се в

мечтите ми,

кълват надеждите ми -

малките си хранят с тях.

Кои са те?

Защо гнездят в душата ми?

Нали по залез ги удавих

във зората?!

Защо са тук? И с човки

късат светлината ми - така

копнежно я тъках от мрака!

Защо поръбват дните ми

със стара болка?!

Защо и нишката ни с теб

е тъжно-тънка?!

Кацат и я късат.

Отново!

Нима не си повярвахме?!

Достатъчно?


             Всичко е в ръцете на човек и всичко му се изплъзва изпод носа
                                           единствено и само от Страх.

© Истинска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??