14.12.2007 г., 8:50 ч.

* * * 

  Поезия
590 0 14

Залез… Свечерява се бавно.

Гаснат последните слънчеви лъчи на хоризонта -

сякаш плачат и се сбогуват със земята…

Тежки облаци бързо ги покриват.

Мрак… тишина…

Само някъде далеч отеква глас на човек, който плаче…

Сигурно е тъжен, като луната – голяма и червена,

но… тъжна понякога.

 

Тя докосна с поглед земята, и като че ли я целуна,

като първа приятелка…

А, ти, Човече? За да плачеш, сигурно си много наранен!?

Недей! Сълзите си за друг път остави…

Вземи назаем малко щедрост и утеха от луната.

И себе си бъди!

Защото трябва да се съхраним все някак…

И да продължим по пътя си нататък.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано се съхраним!!!
    Поздрав за прекрасния стих!!!
  • Поздравления за силния стих, Нели!
  • Силно е...
    И много мъдро...
  • "Шоуто трябва да продължи..."
  • Ще го приема личноБлагодаря,Нели!С обич!
  • ,,Защото трябва да се съхраним все някак…
    И да продължим по пътя си нататък.''

    Това е пътя!
    Поздравления, Нели!


  • Права си Нели!!!Възхищавам ти се!!!
  • Много мъдро! Браво!
  • Поздравления!
  • "Защото трябва да се съхраним все някак…

    И да продължим по пътя си нататък."

    Благодаря ти, имах нужда от това стихотворение.
    А когато не сме успели да се съхраним и вече просто...сме разбити отвътре?!Когато любовта е преполовила душата ти?И...си с някой само, защото има като Неговите очи...Съжалявам, но депресията ме е завладяла изцяло, единственото чувство, което мога да позная в момента.Поздрави за страхотното стихотворение!Хубави неща пишеш, по красив начин!


  • Красив стих!
    Поздрав!
  • Ех, че хубаво.
    красиво и позитивно стихотворение,
    продължавам пътя си нататък с теб...
    с обич, Златна.
  • Нежно, тъжно и оптимистично, браво, Нели!!!
  • "Защото трябва да се съхраним все някак…

    И да продължим по пътя си нататък."

    Няма какво да кажа! Ти си го направила
    Прегръщам те!!!
Предложения
: ??:??