Дъхът ми губеше се от очакване.
И сърцето ми как пееше тогава!
Той беше светлината ми,
В студена зима пламнала жарава.
Той беше моето спасение,
От раните дълбоки.
От потъването в бездната.
Беше сладост в горчиво време.
А накрая простичко… изчезна.
Аз дълго не можах да го преглътна.
И насън го срещам още, още.
В сърцето ми е тихо… Смътно ...