Душите неразлистена са книга
по-чиста от сълза на пеленаче,
тъмата безпросветна е обаче,
където просветление не стига.
А знание познали най-подир
и светлата магия на словата,
поведе ни към радост непозната,
в нозете легна целият Всемир.
И няма безпросветност и робия
един народ по-силен и от лъв,
към знание и мъдрост тръгна пръв...
Какво ли бъднините ще разкрият?
А днес гасят се род и дом, и сили,
за лъвове – челата преклонили...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей »