И казват, Диоген с фенер мъждукащ,
човек да дири си пооставил цел.
Сам в бъчвата живял, дали от скука
Осмял Платон, оскубвайки петел.
А днес горят китайските фенери,
хартиени. Кой както издържи.
Човек не се наема да намери
и Господ Бог в камари от лъжи.
Сина му го разпънаха, отколе,
душите по-корави от челик.
И всеки цар по-алчен и по-гол е,
петел проскубан, с мания – велик.
А Диоген под робската си дреха,
е имал дух свободен, ние не!
Човечество, душата ти отнеха,
само̀ застана ти на коленѐ.
Поредният лъжец снага изпъчва
и ни описва жребия нелек...
Дали света, ако превърнем в бъчва,
един ще срещнем истински човек?
© Надежда Ангелова Всички права запазени