А и не зная как...
Сега не знам какво да ти напиша,
освен, че те обичам! И това,
че искам те и искам да обичаш!
Разяждат ме цигари и тъга,
защото се обърна и остави
компромиса, изискания жест
и две целувки живи като рани,
превърнали отсъствието в процес.
Необяснимо е, Не искам да говоря.
Мълча и боледувам. Просто грип.
Случаен вирус. Кашлица и хора –
непоносим и зъл стереотип.
Дори това е вече маловажно
и тъжно – от умора. Иде сняг...
Аз имам още много да ти кажа,
но няма те, а и не зная как...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
