25.05.2010 г., 21:53

А к о...

1.2K 0 21

 

 

 

 

 

 

                                       А     К     О...

    ______________________________________

 

 

 

 

 

                                     Ако можеш да прощаваш -

                                     и на теб ще ти простят.

 

                                     Ако можеш да раздаваш -

                                     и на теб ще ти дадат.

 

                                     Ако можеш да огряваш -

                                     и теб ще осветят.

 

                                     Ала ако можеш да летиш -

                                     бързо ще те приземят.

 

 

 

                                    За да си знаеш мястото.

                                    Във блатото на жабите.

 

 

 

                                    Които целувката на Принца

                                    чакат...

                                    За да се преродят.

 

 

 

 

 

 

                                    2010 г.

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно .. Поздрави
  • Силата ни е в търпението... може би?
    Привет, чудесни Виктор!

  • Да, Танче, прераждане... Но в какво?
    Благодаря ти много!
    Бъди.
  • Прераждане....
  • Водолея, Яна - пожелавам ви "да надлетите и орлите" !!!
    Водолея, стихът ми е писан "на крак" и впоследствие открих много кусури. Но, поне съм изокал.
    Яна, разбирам какво НЕ искаш да ми кажеш. И ти благодаря.
    Бъдете !!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....