May 25, 2010, 9:53 PM

А к о...

  Poetry
1.2K 0 21

 

 

 

 

 

 

                                       А     К     О...

    ______________________________________

 

 

 

 

 

                                     Ако можеш да прощаваш -

                                     и на теб ще ти простят.

 

                                     Ако можеш да раздаваш -

                                     и на теб ще ти дадат.

 

                                     Ако можеш да огряваш -

                                     и теб ще осветят.

 

                                     Ала ако можеш да летиш -

                                     бързо ще те приземят.

 

 

 

                                    За да си знаеш мястото.

                                    Във блатото на жабите.

 

 

 

                                    Които целувката на Принца

                                    чакат...

                                    За да се преродят.

 

 

 

 

 

 

                                    2010 г.

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно .. Поздрави
  • Силата ни е в търпението... може би?
    Привет, чудесни Виктор!

  • Да, Танче, прераждане... Но в какво?
    Благодаря ти много!
    Бъди.
  • Прераждане....
  • Водолея, Яна - пожелавам ви "да надлетите и орлите" !!!
    Водолея, стихът ми е писан "на крак" и впоследствие открих много кусури. Но, поне съм изокал.
    Яна, разбирам какво НЕ искаш да ми кажеш. И ти благодаря.
    Бъдете !!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....