25 мая 2010 г., 21:53

А к о...

1.2K 0 21

 

 

 

 

 

 

                                       А     К     О...

    ______________________________________

 

 

 

 

 

                                     Ако можеш да прощаваш -

                                     и на теб ще ти простят.

 

                                     Ако можеш да раздаваш -

                                     и на теб ще ти дадат.

 

                                     Ако можеш да огряваш -

                                     и теб ще осветят.

 

                                     Ала ако можеш да летиш -

                                     бързо ще те приземят.

 

 

 

                                    За да си знаеш мястото.

                                    Във блатото на жабите.

 

 

 

                                    Които целувката на Принца

                                    чакат...

                                    За да се преродят.

 

 

 

 

 

 

                                    2010 г.

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно .. Поздрави
  • Силата ни е в търпението... може би?
    Привет, чудесни Виктор!

  • Да, Танче, прераждане... Но в какво?
    Благодаря ти много!
    Бъди.
  • Прераждане....
  • Водолея, Яна - пожелавам ви "да надлетите и орлите" !!!
    Водолея, стихът ми е писан "на крак" и впоследствие открих много кусури. Но, поне съм изокал.
    Яна, разбирам какво НЕ искаш да ми кажеш. И ти благодаря.
    Бъдете !!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...