А късно е назад... И е далече...
А бяха бреговете много близко...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано
да укротя живота си със котва.
След кораба с мечти и със желания
уж временно с ръце вълните порех...
В безсмислието смисъла откривах,
повярвала на крясъка на чайките,
че някъде сред островите диви
е моето измислено пристанище...
Прогледналата мъдрост отпразнува
на патерици слепия ми празник...
Неверие в душата ми тършува,
закичено с увяхнала романтика...
Умората чертите ми рисува...
И всички брегове миражно светят.
Не ми се плува... Как не ми се плува...
А късно е назад... И е далече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
