6.10.2010 г., 12:37 ч.

А късно е назад... И е далече... 

  Поезия » Философска
1124 0 36

 

А бяха бреговете много близко...

Изглеждаха добри и обичливи.

Протягаха  за ласки непоискани

ръце от обещания и изгреви...

 

Тогава смятах, че е още рано

да укротя  живота си със котва.

След кораба с мечти и със желания

уж временно с ръце вълните порех...

 

В безсмислието смисъла откривах,

повярвала на крясъка на чайките,

че някъде сред островите диви

е моето измислено пристанище...

 

Прогледналата мъдрост отпразнува

на патерици слепия ми празник...

Неверие в душата ми тършува,

закичено с  увяхнала романтика...

 

Умората чертите ми рисува...

И всички брегове миражно светят.

Не ми се плува... Как не ми се плува...

А късно е назад... И е далече...

 

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стиховете ти са толкова дълбоки... ненаситни... Поздрав!
  • Или ще плуваме, Доче, или - на дъното. Но дъното не е за нас и затова - напред! Може да не стига дъха, може да са миражносветещи, но са брегове! и няма отказване!
    Прегръдка!*
  • Върнах се, да си почета...
    Хубаво ми е при теб!
  • Очи плахи, ръце робе. Баща ми често използваше тази поговорка, когато сме се изправяли пред трудност,а уморените коне не винаги ги у....т.Поздравления за стиха!
  • Фундаментално стихотворение, на което ръкопляскам с възхищение!
    Специален поздрав за последните два великолепни куплета, Дочке!!!
  • "...неверие в душата ми тършува..."
    и литва в необятна пропаст.
    Събирам музика в душите
    на забравената лудост...

    Върни се, ветре ,във стъклата
    на отминалите ми любови !
    Аз обичам свободта
    с ръждясали от кръв окови...

    Поздрав за вдъхновението!
  • "Не ми се плува... Как не ми се плува...
    А късно е назад... И е далече..."
    Кръвта във нас лудува и танцува
    но... какво да правим времето ни е обрекло.....
  • Благодаря ви, момичета и момчета.Благодаря.Да сте живи и здрави!
  • Доче, идва ми да ти хвърля спасителен пояс, но от НАП ми го прибраха с аргумента, че и тъй, и тъй сме на дъното... а във водата също имало кислород...
  • "Прогледналата мъдрост отпразнува
    на патерици слепия ми празник..."
    ....

    Късно... и далече. Назад не се достигага никога, колкото и да искаме да го променим...
  • и е далече;; невероятен сих
  • БОЖЕСТВЕННА!
  • Голяма, много голяма си, Доче!...Обожавам да те чета!!!
    И на мен не ми се плува понякога...но трябва да продължим...
    Прегръщам те!!!
  • .......*
  • И на мен понякога не ми се плува, Доче...
    Но трябва...
    заради бреговете...
    Наистина прекрасни стихове пишеш!!!
    Радвам се, че бях тук - и днес!
  • Поздравления!
  • Никога не е късно, Доче! Плувай, колкото и да ти е уморено, надвий умората, защото там зад ъгъла на мислите е светлото пристанище!
  • ,,Неверие в душата ми тършува,
    закичено с увяхнала романтика...''
    !!!

    Малка почивка и попътен вятър, Доче!
  • Доче!
  • Закичваш късче тъга в сърцето ми, Доче!
  • Класа си, Доче!
  • много добро!
  • Много познато Дълбок и хубав стих, Доче, поздравче
  • !!! Разбира се, че в един момент умората си казва думата!!!
    Вялостта се изтръгва с емоция!!!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.167529.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/e2dd5172ae5c22b39a90698ae5905436.gif" border="0" /></a>
  • Прекрасно стихотворение!
  • Слабост си ми, Доче... Страхотен стих!По мой вкус
    Вдъхнови ме отново
  • "Не ми се плува...Как не ми се плува..."-Защо ли това чувство много ми е познато!Стихът ти е страхотен.Прачетох го пак и пак!Поздрав!
  • !!!
  • Силна емоция
  • Ззагорчало ти е видно е -
    "чисто е когато загорчи..."
    поздрав
  • Хубав стих!Понякога се уморяваме,но пак продължаваме напред.
  • Плувай ти го умееш ...нека те гали морето !!!Поздрав и топлинка!!!
  • Великолепен изказ! Удоволствие си! Дерзай!
  • Знаеш какво се случва с уморените коне.Усмивка!И ...напред!
  • няма отказване, Доче, плувай, плувай!
Предложения
: ??:??