А късно е назад... И е далече...

Poetry » Philosophical

1.3K 0 36

А бяха бреговете много близко...

Изглеждаха добри и обичливи.

Протягаха за ласки непоискани

ръце от обещания и изгреви...

Тогава смятах, че е още рано

да укротя живота си със котва.

След кораба с мечти и със желания

уж временно с ръце вълните порех...

В безсмислието смисъла откривах,

повярвала на крясъка на чайките,

че някъде сред островите диви

е моето измислено пристанище...

Прогледналата мъдрост отпразнува

на патерици слепия ми празник...

Неверие в душата ми тършува,

закичено с увяхнала романтика...

Умората чертите ми рисува...

И всички брегове миражно светят.

Не ми се плува... Как не ми се плува...

А късно е назад... И е далече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

elenasim1 (Елeна)

Стиховете ти са толкова дълбоки... ненаситни... Поздрав!

2011-10-25T09:33:00+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Или ще плуваме, Доче, или - на дъното. Но дъното не е за нас и затова - напред! Може да не стига дъха, може да са миражносветещи, но са брегове! и няма отказване!
Прегръдка!*

2010-11-09T23:42:28+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Върнах се, да си почета...
Хубаво ми е при теб!

2010-11-09T23:37:18+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Очи плахи, ръце робе. Баща ми често използваше тази поговорка, когато сме се изправяли пред трудност,а уморените коне не винаги ги у....т.Поздравления за стиха!

2010-10-25T19:36:50+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Фундаментално стихотворение, на което ръкопляскам с възхищение!
Специален поздрав за последните два великолепни куплета, Дочке!!!

2010-10-16T17:48:32+03:00